.RU

National archaeological institute with museum bulgarian academy of sciences - страница 18



0,0 3

4,30

4-

0,001

XX

SO*

P48A

7,55

0,003

0,001

0,10

0,50

0,01

0,005

tr

X

0,50

0,30

XXX

Gbl*

P48A

XXX

0,002

0,002

0,25

1-

0,50

0,001

0,003

X

0,30

0,10

X

Gb2*

P48A

91,20

0,001

0,001

3-

3-

2-

0,015

0,08

0,30

0,002

-

tr

Gb

P48

94,2

0,001

0,002

0,20

3,5-

1,2-

0,001

0,005

tr

-

-

tr

S

P48

12,5

Tr

0,02

-

1-

0,07

0,005

tr

X

0,05

0,10

71,7

LEGENDE: Les teneurs en cuivre sont dosées par gravimétrie, les autres éléments déterminés par spectro-gra- phie ~ : environ; tr: inférieur à 0,001%; - : non décelé DOCUMENTS ANALYSES

Tr: Tetraédrite S: Scorie (SI, 52, S3) * Archéométallurgie

M: Malachite Gb: Globule ° Minerai fondu

C: Chalcopyrite CG: Cuivre gris MP* Minerai préparé

^ SITES: PF, PF1, P48 : Pioch Earrus, I, 448 , LR : La Roussignole, CC : Coopérative, LV : La Vierge

Fig. 2. Minerais de cuivre du district de Cabrieres. Globules et scories préhistoriques. Comparaison avec les mine­rais, globules et scories de la métallurgie expérimentale. Analyses par spectrographie aux rayons x (J.R. Bourhis). Fig. 2. Copper ores ofthe Cabrieres' district. Drops and slags of prehistoric metallurgy, and of archeometallurgy

( * ° ). Spectrographie analyses by X-rays ,J.R. Bourhis.

E) Les techniques utilisées dans l'extraction minière

Nos connaissances reposent sur l'étude di­recte des mines (cf. infra) et sur celle des objets (broyeurs) percuteurs de taille et de poids variés (de 250 gr à 14 300 gr pour les extrêmes) tirés „du déblais siliceux du filon exploité" (Espérou etal. 1992), des dolomies de l'encaissant, mais aussi des filons de quartz mis en relief par l'éro­sion (Roussignole, Roques Blanches). Cette ré­cupération des dolomies silicifiées, éclatées par choc, donnant des blocs plus ou moins cubiques ou sphéroïdaux, élevés au rang de percuteurs en remplacement d'un broyeur hors d'usage, est aussi pratique que fonctionnelle. La matière étant épuisée en même temps que le minerai, cette technique est d'autant plus rationnelle qu'elle permettait de surcroît de tirer parti du stérile, rapidement encombrant dans ces ex­cavations exiguës. Sur Vallarade, où en l'état actuel des connaissances les dykes de quartz n'apparaissent pas, les très nombreux broyeurs en quartz qui parsèment le sol (infra), peuvent avoir été récoltés voire préparés dans les filons peu minéralisés du Bioum et de Roques Blan­ches.

Un essai de typologie consacré aux broyeurs (Espérou et al. 1992) a permis de conclure que ces outils généralement à surface d'utilisation double ou multiple, ressortaient principale­ment de deux formes-fonctions. Les broyeurs sub-sphéroïdaux (fig. 3, 1) représentent 43% des pièces et les ..coins", beaucoup moins nom­breux, porteurs d'un tranchant ou d'une poin­te. Il existe des objets intermédiaires, de type pic, mais aussi des objets de petite taille, peut être des objets de finition. Il n'est pas facile de mettre en exergue les techniques de dépilage des exploitations préhistoriques. En particulier la crémation des parois minéralisées par des feux destinés à ameublir la roche préalablement à l'abattage au broyeur (relatée au Mitterberg, Tvlecote, 1987) laisse peu de traces et son uti­lisation et n'est pas prouvée. Peut-on invoquer cette technique pour les niches sphéroïdales aux parois lisses bien exprimées sur le front de carrière de Pioch Farrus IV?

^ II. Essai de quantification de l'exploitation miniere-metallurgique chalcolithique

L'énumération des gisements reconnus à ce jour (fig. 1) montre la densité de l'exploitation chalcolithique de Cabrieres. On compte au mi­nimum :

- Cinq à six entrées de mines, une aire po­tentielle de traitement à la Roussignole où 265 broyeurs ont été dénombrés (^ Espérou et al. 1992).

- Le secteur de Pioch Farrus concentre une dizaine de sites miniers, avec les sites exception­nels de Pioch Farrus I et IV (fig. 4), et la mine de La Vierge. Le décompte typologique y a re­censé 185 broyeurs (Espérou et al. 1992). Les secteurs ayant fourni des galets à cupules, aires de traitement ou habitats, sont particulièrement bien représentés. En effet au delà des 4 fosses de Roque Fenestre (Ambert etal. 1984 ; Espérou, 1993), plus d'une demi douzaine de points ont donné soit des galets à cupules, comme Pioch Farrus 438 (Ambert 1990), soit des vestiges chalcolithiques avec des déblais miniers et mé­tallurgiques (Espérou etal. 1995);

- Le secteur de Vallarade, a fourni de très nombreux broyeurs (369 y ont été décomptés) et plus d'une quinzaine de sites miniers, chalco­lithiques et protohistoriques.

Les lignes qui précèdent soulignent que les galets à cupules (fig. 3 n° 2, 4, 6) comme les broyeurs (fig. 3 n° 1, 3) sont représentatifs de l'exploitation métallurgique préhistorique. Néanmoins les galets à cupules sont clairement liés à la métallurgie. En effet, la plupart des si­tes qui en augmentent la liste fournissent des traces de métallurgie précoce (cf. région de Villefranche de Rouergue, inédit com. orale L.Carrozza). Une recensión récente (Ambert 1992) associe ceux d'Ouveillan et du Roc d'en Gabi (Carcassonne) en contexte vérazien, à ceux du district de Cabrieres (Pitrous, Les Figuières, Pioch Farrus 438, celui plus périphérique des Tribes à Bassan). La plupart des sites réperto­riés supra dans le district de Cabrieres au titre des aires de métallurgiste (une dizaine au total) en ont fourni un ou plusieurs exemplaires, alors que sur les fosses de Roque-Fenestre (Espérou. 1993), vingt-huit de ces objets ont été trouvés.

^ III. Apports de la métallurgie expérimen­tale

Les premiers résultats ont été récemment développés (Happ et al. 1994). Ces recherches réalisées à l'Archéodrome de Beaune ont porté

Fig. 3: Mobilier de l'aire métallurgique de Roque Fenestre: 1, 3: maillet ; 2, 4, 6: galets à cupules; 5: pelle en os. Fig. 3: Tools from the Roque Fenestre's metallurgical area: 1, 3: mauls; 2, 4, 6: cupul mauls; 5: bone shovel.

sur des minerais découverts dans des sites pré­historiques, minerais qui ont été fondus suivant des techniques et avec des instruments dont les fouilles archéologiques chalcolithiques ont ré­vélé des vestiges probants. Les minerais utilisés, puis après fusion, les scories et les globules de cuivre obtenus ont fait l'objet d'analyses par spectrographie d'émission au laboratoire de Rennes afin d'être comparés avec les minerais de cuivre répertoriés dans le district de Cabrie­res et avec les scories et globules mises au jour à Roque Fenestre.

^ A) Chaîne opératoire des expériences de métallurgie expérimentale (J. H.).

La métallurgie employée pour la réduction des minerais de cuivre diffère suivant leur na­ture. Le processus de réduction des carbonates, comme la malachite Cu 2 (OH 2) CO3, transfor­me l'oxyde de cuivre noir Cu O et le rouge Cu 2 O relativement facilement en cuivre métallique. Le traitement des sulfures de cuivre (cuivre gris, chalcopyrite, bornite etc..) est plus complexe. Il nécessite une suite d'opérations, successives ou conjuguées, afin de séparer les parties riches en cuivre des autres éléments et impuretés (S, Fe, Sb, et As) contenues dans le minerai.

Les installations expérimentales utilisées pour les expériences réalisées sont issues de la synthèse faite entre nos connaissances actuelles en métallurgie et les témoins archéologiques. Il s'agit d'une métallurgie du cuivre par voie sè­che. A ce niveau, la complexité présentée par la fusion des sulfures augmente considérable­ment, alors que parallèlement nos connaissan­ces restent faibles et les indicateurs archéologi­ques insignifiants. Pour les minerais sulfurés il est préférable de pratiquer un grillage (Happ et al. 1994) préalable à la fusion scorifiante déve­loppée ci-après. Le traitement minimum fait se succéder:

1. Concentration. Le minerai brut selon sa teneur en cuivre est concentré selon différents moyens:

- triage à l'œil avant ou pendant le broyage

- décantation en fosses

Le produit ainsi obtenu, débarrassé en par­tie de sa gangue, aura une maille comprise en­tre 0,5 et 1cm au maximum. Les poudres seront agglomérées sous forme de boulettes (Happ et al. 1994).

2. Fusion scorifiante.

2.1. Principes généraux. La réaction de la malachite est très simple. Elle a pour but de dé­truire les carbonates et l'élimination du CO2 et d' H2 O sous l'effet de la température (500 à 600°). Il reste Cu 2 O qui réagit dans la flamme

avec le Co ( Cu2 O + CO-----> 2 Cu + CO2

qui se dégage). Dans le feu seul le Co produit la réaction et non pas le carbone. Le carbone-seul avec le minerai entraînerait une réaction beaucoup trop lente. La répartition de la tem­pérature et des gaz dans le four de réduction est un élément tout à fait déterminant de la réussite de l'expérimentation.

La séparation cuivre, scorie se fait par dif­férence de densité. La nature du fondant est liée à la composition du minerai. Elle est tou­jours l'antagoniste de sa gangue. Le métallur­giste doit impérativement obtenir une "bonne" scorie afin de libérer un maximum de cuivre. Pourtant dans la plupart des expériences cer­tains nodules de cuivre resteront emprisonnés dans la scorie. Ils seront ensuite récupérés par broyage et tamisage.

2. 2. réalisation expérimentale à l'Archéo-drome. Le prototype du four utilisé pour cette expérimentation est en tout point semblable aux fours de fusion que l'on connaît à l'Age du Bronze, au Mitterberg ou en Italie du Nord. Il est bati avec des pierres agglutinées d'argile dans sa partie supérieure, la structure étant crépie d'argile pour assurer un minimum de déperdition calorifique. Le fond est creusé dans le sol. La tuyère débouche à ce niveau.Toutes les dimensions, diamètres, hauteurs, profondeurs et inclinaison de la tuyère sont empiriques, mais relèvent néanmoins de l'observation des fours du Mitterberg et du domaine alpin.

La conduite du four est une opération dé­licate, essentielle. Le four doit d'abord être préchauffé avec du bois flambant. Puis le mi­nerai est introduit par couches successives en alternance avec le charbon de bois. La maille du charbon de bois a une importance capitale. Elle doit être le plus proche possible de celle du minerai, ceci afin d'assurer la descente progres­sive et concomittante vers le bas du four. Une descente trop rapide du minerai ferait dimi­nuer le rendement de l'opération. Au cas où la scorie ne serait pas totalement purgée de son cuivre, il sera possible de repasser une cleuxiè-

Fig. 4: Plan de la mine préhistorique Pioch Farrus IV, S IV. Stratigraphie et position des documents préhis­toriques: * maillets , Q céramique. Fig. 4: Pioch Farrus IV SI V prehistoric mine. Stratigraphy and position of prehistoric remains: * mauls, 0 ceramics (Espérou scave, Doc Espace Museographique Cabrieres @ J.C. Bousquet).

me ibis ce produit dans le four au cours d'une seconde phase de réduction. Cette répétition de l'opération sera de règle pour les minerais plus difficiles à réduire.

La température à cœur dans le four au des­sus de la tuyère est de 1200°. Devant la tuyère le point maximum mesuré est de 1350°.Une gam­me chromatique de couleurs est néanmoins suf­fisante pour apprécier ces températures pour un métallurgiste entraîné.

Cette technique utilisée pour des carbonates s'avère impuissante à éliminer le soufre contenu dans la tétraédrite de Pioch-Farrus 448 (Cu, Fe)i2 Sb4 S13. Sa présence rendrait l'opération impossible, d'où la nécessité d'un grillage, c'est à dire d'une oxydation au moins partielle, seule capable d'éliminer les sulfures. Ainsi, avant de le réduire, il faut oxyder le minerai, soit sché-matiquernent réaliser l'opération CU2 S + OjJ----> (Cu, Cu20, CuO)+ SC>2 (qui se dégage).

Après refroidissement du four des nodules métalliques se sont formés, nodules d'aspect gris métallique brillant très riches en antimoi­ne. Une seconde fusion oxydante aurait permis d'affiner ce métal, mais cette métallurgie réa­lisée sur de petites quantitées de minerai n'a pas été poursuivie pour permettre les analyses spectrographiques présentées infra.

A ce niveau de l'expérience, il semble néan­moins possible d'obtenir du cuivre directement en première fusion, après grillage, hypothèse que devraient confirmer des expérimentations sur des quantités plus importantes de minerai.

^ B) Les résultats de la métallurgie expéri­mentale (fig. 2)

Résultat tout à fait intéressant, les analy­ses spectrographiques de ces productions sont identiques à celles des productions chalcolithi-ques de Cabrieres (fig.2), démontrant en parti­culier l'utilisation de la tétraédrite par les chal-colithiques.

La poursuite des expérimentations vise à assurer le contrôle des taux d'antimoine et d'argent entre le minerai et le métal. En effet dans nos premières expérences, l'emploi de la tétraédrite de Cabrieres (Cu, Fe)i2 Sb4 S13, complexée avec de la pyrargyrite -Ag Sb S3-, nous a donné des cuivres cassants avec des taux d'antimoine voisins de 20%. La composition des globules chalcolithiques au contraire for­més de cuivre avec 6 à 7% d'antimoine-argent, montrent que ce transfert, convenablement con­trôlé, permettait d'obtenir un véritable alliage cuivre-antimoine-argent qui fondait et coulait beaucoup mieux que ne l'aurait fait un cuivre très pur. Technologiquement, un tel métal pos­sède les qualités d'un bronze, c'est un bronze où l'étain aurait été remplacé par l'antimoine et l'argent, cela plus de cinq siècles (peut être dix) avant l'apparition, dans le Sud de la France, du bronze sensu stricto. On comprend dès lors mieux l'intérêt du minerai de cuivre de Cabrie­res pour nos lointains ancêtres.

Conclusion

Ce texte présente les principaux résultats obtenus en 15 ans de recherches dans le secteur minier métallurgique le plus ancien de France. Au delà de ceux-ci, il nous est apparu nécessaire de revenir sur les résultats du programme de métallurgie expérimentale rapidement évoqué ici. Réalisé à partir de minerais récoltés dans des gisements préhistoriques, l'analyse compa­rée des produits de la métallurgie chalcolithi­que et de ceux de l'archéométallurgie a permis de montrer qu'il y a 5 000 ans à Cabrieres, les préhistoriques utilisaient un véritable alliage cuivre-antimoine-argent, bronze où l'étain aurait été remplacé par l'antimoine et l'argent, cela plus de cinq siècles (peut être dix) avant l'apparition, dans le Sud de la France, du bron­ze sensu stricto..

Cela est un acquis essentiel, comparable à ce qui s'est passé en Bulgarie, 10 à 15 siècles plus tôt (Todorova, 1978, 1979), mais c'est la première fois que semblable démonstration est faite en Europe de l'Ouest. Jusqu'à plus am­ple informé, Cabrieres apparaît donc comme un jalon important vers l'Ouest des transferts technologiques qui inaugurent l'âge du Bronze atlantique. Reste maintenant à démontrer, avec la collaboration de la Professeur H. Todorova et des chercheurs bulgares, au travers des tech­niques de l'archéo-métallurgie expérimentale, que les processus mis en œuvre pour la fabri­cation, dans ces régions, des premiers cuivres à taux d'impuretées contrôlés, correspondent bien à ceux explicités à Cabrieres. C'est un pro­gramme plein d'intérêt qui nous tient à tous à cœur.

Bibliographie

Ambf.rt 1990

P. Ambert. Cabrières-Hérault, le plus vieux centre minier métallurgique de France (2500 av. J.C.), Livret-Guide de l'Excursion ^ A 2 du Colloque en Hommage à J. Arnal, Septembre 1990, Archéologie en Languedoc, Montpellier t. 3, 1990, 1-32.

Ambf.rt 1992

P. Ambert. Le Chalcolithique en Languedoc, ses relations extra-régionales, Colloque en Hommage à J. Arnal, Saint-Mathieu de Tréviers, Archéologie en Languedoc, Montpellier, n° 15, 1992, 352.

^ Ambf.rt, à paraître

P. Ambert. Minerais, première métallurgie et pre­miers métaux, -In: Néolithique de la France.

Ambert/Barce 1991

P. Ambert, H. Barge-Mahieu. Les mines préhisto­riques de Cabrieres (Hérault). Leur importance pour la métallurgie chalcolithique languedoci­enne. -In- Colloque International de St Germain en Laye, Editions Picard, Paris, 1991, 259-277.

Ambf.rt et al. 1984

P. Ambert, H. Barge, J.r. Bourhis, J.L. Espérou. Mines de cuivre préhistoriques de Cabrieres 1 Hé­rault): Premiers résultats, Bull.Soc. prelusi. Fr. Pa­ris, t. 81, 3, 1984, 83-89.

Ambert etal. 1986

P. Ambert, J.r. Bourhis, N. Houles. Une pointe de Palmela près des mines de cuivre de Cabrieres (Hérault). Implications. Bull. Soc. préhist.Fr., Paris, T. 83, C.R.S.M., n°4, 1986, 125-128.

Esperou 1992 J.L. Esperou. Cabrieres et les cuivres à Sb/Ag du sud de la France, Bull. Soc. préhist. Fr., Paris, t. 89, 1, 1992, 26-31.

Esperou 1993 J.L. Esperou. La structure minière de Roque-Fe-nestre (Cabrieres, Hérault), Archéologie en Langue­doc, Montpellier, n° 17, 1993, 32-46.

Esperou et al. 1995 J.L. Esperou, P. Ambert, J.r. Bourhis, P. Roques, E. Gilot, L. Chabal, Datation C 14 de la fosse à creu­set chalcolithique Pioch Farrus 448 (Cabrières-Hérault). Etude des documents métallurgiques. Conséquences, Bull. Mus. Anthrop. Préhist. Monaco 1995.

Esperou etal. 1992 J.I. Esperou, P. Roques, P. Ambert. L'outillage des mineurs préhistoriques de Cabrieres: Les Broy­eurs, Colloque en Hommage à J. Arnal, Saint-Ma­thieu de Tréviers, Archéologie en Languedoc, Mont­pellier, n° 15, 1992, 67-76.

Guilaine 1992 J. Guilaine. Roquemengarde et les débuts de la métallurgie en France méditerranéenne, Le Chal­colithique en Languedoc, Archéologie en Languedoc, Montpellier, n° 15, 1992, 35-40.

Happ etal. 1994 J. Happ, P. Ambert, J.r. Bourhis, J. Briard. Pre­miers essais de métallurgie expérimentale à l'Archéodrome de Beaune à partir des minerais chalcolithiques de Cabrieres (Hérault). Bull. Soc. préhist. Fr., Paris, t. 91, n° 6, 1994, 429-434.

Junghans etal. i960

S. Junghans, E. Sangmeister, M. Schröder. Metal-analysen kupferzei-tlichen und frühbronzezeit-licher Bodenfunde aus Europa. Studien zu der Anfangen der Mettalurgie, Berlin Gehr Mann, Römisch-Germanisches Zentralmuseum l.t.l, 1960.

Junghansetal. 1968

S. Junghans, E. Sangmeister, M. Schröder. Kup­fer und Bronze in der frühen Metallzeit Europas, Katalog der Analysen 985-10040. Studien zu cler Anfangen der Mettalurgie, Berlin Gehr Mann, Rö­misch-Germanisches Zentralmuseum 1, 1968.

Junghans et al. 1974

S. Junghans, E. Sangmeister, M. Schröder. Kupfer und Bronze in der frühen Metallzeit Europas, Ka­talog der Analysen 10041- 22000. Studien zu der Anfangen der Mettalurgie, Berlin Gehr Mann, Rö­misch-Germanisches Zentralmuseum 2, t. 4, 1974.

Todorova 1978

H. Todorova. The Eneolithic period in Bulgaria in the V Millenium B.C., B.A.R. 49, Oxford 1978.

Todorova 1979

H. Todorova. Eneolit Bolgarii, Sofija 1979.

Tylecote 1987

R.F. Tylecote. The. early history of melallurgy in Euro­pe. Longman, London and New York 1987.

Предварителни резултати от анализ на каменната колекция от праисторическо селище Yeni Bademli, Република Турция

Иван Гацов

Ivan Gatsov

Preliminary reports of analisys of stone collection from prehistoric settlement Yeni Bademli, Turkey

The main goal of this paper is to présent preliminary information regarding the lithic industries of northeastern Aegean (i.e., island of Gokceada, Northwestern Turkey). The need of comparing prehistoric lithic technologies as well as of eslablishing a common ground of communication among specialists is very important. This paper présents certain characteristic chipped stone artifacts from Yeni Bademli.

За целите на изследването каменният ансамбъл бе разделен на съответните тех-нологични групи: ядра, отломъци с кора, характерни отломъци, дебри, отломъци и пластини. Групата на ретушираните или типологическите оръдия се състои от екзем-пляри, чиито дефиниции не се отличават от общоприетите в литературата по въпроса. Най-общо ретушираните оръдия се състоят от стъргалки, ретуширани пластини, про­бои и отделни екземпляри от оръдия с нап-речно и косо затъпяване, лющници, стрела, фрагменти от ретуширани оръдия и разни.

В количествено отношение структурата на каменната колекция е представена на таблица I.

Ансамблите се характеризират с много ниска честота на поява на ядрата, практи-ческа липса на пластини, нисък и много ни-сък процент на отломъците с кора и харак-терните отломъци. Повече от половината от артефактите са представени от дебри, след-вани от групата на отломъците. Взети заед­но, двете категории са повече от две трети от артефактите.

Като цяло количественото разпределе­ние на различимте категории по ареали е неравномерно. Основно каменните арте­факти са свързани с ареали СЮ и Н8 и в зна­чително по-малка степен с ареали Н7, Н10 и



Категория

Брой

Процент

1

Ядра

10

1,0

2

Отломъци с кора

69

6,8

3

Характерни отломъци

29

2,9

4

Фрагменти

600

59,5

5

Отломъци

209

20,7

6

Пластини

15

1,5

7

Оръдия

76

7,5




Общо

1008

100,0

Категория

^ Таблица 1. Распределение по категории

Ареал



Категории

Общо



1

2

3

4

5

6

7

Ядра

Отломъци с кора

Характерни отломъци

Фрагменти

Отломъци

Пластини

Оръдия

ЕЮ

0

3

0

29

6

0

0

38

Е9

1

0

1

14

2

1

2

21

ПО

0

5

0

14

7

1

2

29

610

1

19

9

222

49

4

26

330

С7

0

4

0

26

11

0

Л

45

68

0

4

0

30

20

2

I

63

НЮ

0

5

4

43

21

1

10

84

Н7

3

9

2

49

25

1

4

93

Н8

4

11

11

111

45

4

9

195

Н8*

1

■;

2

24

3

0

6

40

Н9

0

5

0

38

20

1

6

70

Общо

10

69

29

600

209

15

76

1008

Категория

Ядра

Отломъци скора

Характерни отломъци

Фрагменти

Отломъци

Пластини

Ретуширани оръдия

ЕЮ ОП НЮ Н8 Н9

Е9 СЮ 68 Н7 Н8*

Ареал

Н9, докато в останалите тяхното количест-вено присъствне е незначително (табл. 2).

В рамките на изследваната колекция са определени общо 13 вида каменни сурови-ни. С изключение на номер 11 - обсидиан, всички останали представляват разновид­ности на локални суровини (табл. 3).

По отношение на суровините - преобла-дават артефакти, изготвени от суровини 1, 2 и б и в по-ниска степен от разновидности 4 и 10, докато останалите суровини са предс-тавени много по-слабо. Само един артефакт от обсидиан бе регистриран под формата на

^ Таблица 2. Разпределение на категориите по ареали

фрагмент от отломък.

Ядра. По отношение на ядрата, регис-триранн в тази колекция, следва да се от-бележи тяхното незначително количество. От друга страна, според изследователката на обекта д-р X. Хорюйълмаз, в ареали Е9 и ЕЮ е било отбелязано наличие на ядра, пластини, каменни чукалки, костни оръдия и плочи със следи от използване. По всяка вероятност последните са служели в качест-вото си на подложки (наковалня).

На базата на така получена информация следва да се предполага, че именно в тези два ареала са били експлоатирани ядрата и са добнвани отломъци.

По всяка вероятност в ареали Е9 и ЕЮ са функционирали "работилници" или "ате-лие".

Също така наличието на отломъци с кора и характерни отломъци е допълнител-на индикация, че в рамките на селището се били извършвани операции, свързвани с подготовката и експлоатацията на ядрата (табл. 4).

Няма определена завпсимост между ви-довете ядра и типа на суровината. От една страна, причината следва да се търсн в много малкото им количество, а от друга, за ядра са били използвани локални суровини, по вся­ка вероятност без определена преференция.

РЯАЕ





Категории

Общо



Ядра

Отломъци с кора

Характерни отломъци

Фрагменти

Отломъци

Пластини

Оръдия

1

2

24

11

157

60

5

16

275

2

1

11

6

111

34

3

15

181

3

1

2

1

20

4

1

4

33

4

1

5

5

76

22

0

10

•; .■

5

0

1

0

5

1

1

0

8

6

1

8

5

99

43

4

17

177

/

1

3

1

1 /

4

0

3

29

я

0

6

0

22

8

0

2

38

9

0

1

0

5

4

0

2

12

10

2

3

0

61

21

0

3

90

11

0

0

0

1

0

0

0

1

12

1

■'

0

1,4

6

0

4

33

13

0

1

0

8

2

1

0

12

Общо

10

69

29

600

209

15

76

1008

^ Таблица 3. Разпределение на категориите по суровини





Ядра

Общо



Едноплощадково

Със сменена ориентация

Отломък със следи от експлоатация

Конкреция със следи от експлоатация

Фрагмент от ядро

1

0

0

1

0

1

2

2

0

0

1

0

0

1

3

0

0

1

0

0

1

4

0

0

0

0

1

1

6

0

0

0

0

1

1

7

1

0

0

0

0

1

10

0

1

0

1

0

2

12

0

1

0

0

0

1

Общо

1

2

3

I

3

10

^ Таблица 4. Разпределение на типовете ядра по видове суровини




Суровини

Общо



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

12

13

14

Изцяло покрити с кора

3

1

0

0

1

1

0

2

0

1

1

0

С

10

Покрити с кора повече от 50%

4

3

1

1

0

2

0

0

0

0

1

0

1

13

Покрити с кора около 50%

А

1

0

0

0

0

1

1

0

0

1

0

0

8

Покрити с кора по-малко от 50% кора

13

6

1

3

0

5

2

3

1

2

1

1

0

33

Общо

24

11

2

4

1

8

3

6

1

3

4

1

1

69

^ Таблица 5. Разпределение на видовете отломъци с кора по суровинни разновидности

1п Нопогет НеппеЬа Тоа\огоуа

Фиг. 1. Yeni Bademli: 1, 2, 4, 5, 10 - отломъци, 3, 7-9 - фрагменти от ретуширани оръдия;

6 - пластина със зъбчат ретуш Fig. 1. Yeni Bademli: 1, 2, 4, 5, 10 - Flakes; 3, 7-9 - Fragments of retouched tools; 6 - Denticulated blade

Между ядрата трябва да се отбележи на-личието на микроядро за пластини и плас­тинки, като едната му страна и част от тила са покрити с кора, както и на наличието на ядро за пластини и отломъци със сменена ориентация.

Отломъци с кора. В рамките на тази ко­лекция е регистрирано известно количест­во отломъци със следи от кора (табл. 5).

Екземпляри покрити напълно с кора, както и тези с кора с повече от 50%, състав-ляват една трета от общия брой на артефак­тите от тази група (фиг. 1. 2, 5)

Характерни отломъци. Къмтази категория са отнесени екземпляри, свързани с подго-товката на страните на ядрото и тила.

Прави впечатление наличието на корови и характерни отломъци с размери от поря-дъка на няколко сантиметра, което предпо-лага наличието на ядра с дължина 10-12см.

Фрагменти. В количествено отношение това е най-многобройната категория арте­факти, която се състои основно от фрагмен­ти от отломъци. На второ място, но значи­телно по-слабо, е представена групата на неопределяемите фрагменти или такива, при конто долната повърхност не е запазе-на, основата липсва и е практически невъз-можно да се определи първоначалната им форма. Следва да се отбележи липсата на люспи от ретуш и малки, под 10 мм, отло­мъци.

Отломъци. Към тази категория са отнесе­ни екземпляри без кора на горните повър-хности, малка част от конто е била изпол-звана за изготвяне на различните видове ретуширани оръдия (фиг. 1. 4, 10; табл. 6).

Сред основите преобладават подготвени с един удар, което предполага, че са били отделяни от ядра с подготвени платформи; като цяло отломъците се характеризират с белези, конто предполагат начини на отде-ляне свързани с използване на твърда чу-калка и директен или пряк удар (табл. 7).

Отломъците от тази колекция се харак­теризират с относително неголеми разме­ри. В случая става дума за добиване на от­ломъци със значителна дебелина, свързана както с технологичната традиция, така и с определени производствени нужди и въз-можности.

Основа

Отломъци

Пластини

Естественс)

15

0

Подготвена

105

8

Дихедрал

48

0

Линеарна

21

'

Неопределяема

1

0

Сплинтер

2

0

Липсва

0

5

Плоска (с форма на стилизирана птица)

17

1

Общо

209

15

^ Таблица 6. Разпределение на видовете основи на отломъци и пластини




Мин.

Макс.

Средна стойност

Станд. отклонение

Дължина

1 7,00

94,00

36,7194

11,43560

Ширина

14,00

77,00

31,4560

11,04006

Дебелина

3,00

27.00

10,0261

4,14595

^ Таблица 7. Средна стойност и стандартно отклонение на ширината и дебелината на всички отломъци

Оръдия

Брой

%

Стъргалка на отломък

11

14,5

Стъргалка на пластина

4

5,3

Кръгла и полукръгла стъргалка

3

3,9

Двойна стъргалка

2

2,6

Фрагмент от стъргалка

4

5,.5

Пробой

3

3,9

Двоен пробой

1

1.3

Ретуширана пластина

10

13,1

Пластина със зъбчат ретуш

11

14,5

Пластина с напречно и косо затъпяване

1

1,3

Ретуширан отломък

6

7,9

Лющници

3

3,9

Стрела

2

2,6

Нож

1

1,3

Елемент от съставно оръдие




3,9

Фрагмент от ретуширано оръдие

9

11,8

Разни

2




Общо

76

' \ \

^ Таблица 8. Разпределение на оръдията

1п Нопогет Неп.пе1а ТосЬгоуа

Пластини. Количеството на неретути­раните пластини е незначително и е под 1 % спрямо общото количество на артефактите.

Най-общо по отношение на така предс-тавените по-горе екземпляри от пластини може да се отбележи преобладаването на основни фрагменти, с прави профили и не­регулярна форма. Подобии фрагменти се използват на различии обекти от епохата на бронза на територията на северозапад-на Анатолия. В случая става дума за обекти като Троя - през съответните периоди от бронзовата епоха, както и на съвсем скоро частично изследван инвентар от Йеникент, около Есхишехир.

Ретуширани оръдия (табл. 8). Представе­ният по-горе ансамбъл се характеризира с определена типологическа монотонност (Фиг. 1. 3, 6-9). Основно преобладават стър-галките и преди всичко тези от отломъци. Прави впечатление появата на кръгли и по-лукръгли стъргалки, а така също и на мик-ролитна двойна стъргалка.

Разкопките в Иени Бадемли потвърж-дават наличието на микролити в един тол­кова късен период (О.гооу 1998; О.-тоу/ЕгЕ 2005). От друга страна, това е още едно до-казателство, че подобии оръдия не могат да се свързват единствено с наличието на определена микролитна традиция, която води началото си от мезолита или дори още по-рано (Олтзоу/КлРчШли, тргеББ).

Литература

Gatsov 1998

^ I. Gatsov. Technical and typological analysis of the chipped stone assemblages from Troia. Studia Troi­ca 8, 1998, 116-140.

Gaisov/Efe 2005

I. Gatsov, T. Efe. Some Observation on the EBII chipped stone artifacts from Kulluoba (near Eski-sehir) in inland Northwestern Anatolia. Anatolia Antiqua XIII, 2005, 111-118.

Gatsov/Kari.mali, in press

^ I. Gatsov, L. Karimali. Lithic Assemblages Of The Northeastern And Southern Aegean During the Bronze Age: A Comparison. (in press).

Челни стъргалки от неолита до бронзовата епоха в България (Типолого-морфометричен и функционален обзор)

Кънчо Кънчев

Капеho Kanchev

Endsempers from the Neolithic to the Bronze Age in Bulgaria (Typological-Morphometrical and Functwnal Survey)

Endscrapers are tools frequeiitly found amori g the prehistoric flint inventory. They appeared during the Middle Palaeolithic Period, but already in the Late Palaeolithic was présent vast typological variely. Because of that the endscrapers long ago altracl attention of the sdentisi, and there is a lot of publications about il, The older works look at their functional use, and rare affecl the typological diversity. In this respect the typology of the endscrapers from the Palaeolithic, as well as those from the Neolithic period from Western Bulgaria are weil differentialed (Глиов n 4P, 1983; Глцов 1992).

Появилите се напоследък морфомет-рични данни за челните стъргалки (ЧС), пръснати из многобройните публикации, изострят потребноетта от обощаващ труд. В отговор на тази назряла необходимост е появата на настоящата статия. Нейната цел е да се съберат и обобщят съществуващите данни за да се направи технико-типоло-гическа, морфометрична и функционална характеристика на ЧС от България за фик-сирания период. Така накратко бихме оп­ределили целите, задачите и обхвата на настоящото изеледване. В изпълнение на тези цели и задачи бяхме особено затрудне-ни от по-слабата проученост на флинтовия материал от халколита и бронзовата епоха. От тези две раннометални епохи е проучен кремъчния материал само от отделни сели­ща и региони. Тези обстоятелства придават предварителен характер на изеледването и ни принуждават да бъдем предпазливи в интерпретациите си. Много бихме желали с настоящия труд да се сложи началото на предстоящото математическо моделиране на челните стъргалки чрез съответните па-раметри.

1. Разпространение

Както вече подчертахме, общо е мнени-ето, че ЧС са често срещани сред праисто­рическия флинтов инвентар. В подкрепа на тази мисъл са обилните данни за налич­ноетта сред материалите от разкопаните праисторически селища у нас и в близките и по-далечните страни. Обект на внимани-ето ни е предимно информацията от бъл­гарските изследвания, която проследяваме в хронологически порядък. За ранния нео­лит общо за страната ЧС са 8%, за средния - 13% и за късния - 20% (Кънчев 1983, табл. 153). При тези данни впечатлява ръстът (с 12%) на количеството на ЧС през неолита. За съжаление обобщени данни за халколи­та и бронзовата епоха липсват. Данните за отделните селища и региони са както след-ва: Градешница - 22%, Криводол - 21%, Г. Кремена - 27%, като общо за Врачанския регион ЧС съетавляват 25% (Кънч ев/Ни ко­лов 1983, 32, табл.1). От I (XII) строителен хоризонт на русенската селищна могила, с обща разкопана площ 2605 кв.м, произ-хождат общо 107 екземпляра, като цялата флинтова колекция от хоризонта се съетои от 2347 артефакта (Кънчев и др. 1987, 27, 39). Точни количествено-процентни и метрич-ни данни за ЧС сред флинтовите колекции от Голямо Делчево и Овчарово не се сочат в публикациите (Тодорова и др. 1975, 11, обр. 40; 1983, 56, обр. 16).

Последниге проучвания на кремъчните оръдия от Коджадермен в ^ НАМ раакриха, че въпросните стъргала са 21% от целия ра-ботен инструментариум (Кънчев,ръкопис: а). Отхалколитните наслоявания на Багачина.

Ломско, произхожда значителен кремъчен материал, сред който ЧС са на трета пози­ция, след страничните стъргалки и ножове-те и представляват 16%. Данните за бронзо­вата епоха са още по-оскъдни и се отнасят за Езеро, край гр. Нова Загора, и за раннот-ракийския град Евмолпия на Небеттепе в Пловдив. Челните стъргалки от халколит-ния пласт на Езеро са 29%, а тези от брон-зовите наслоявания - само 14% при една и съща разкопана площ (Кс^снеу,[огШсотпщ). Оттези данни бие на очи значителният спад (от 15%) на ЧС през бронзовата епоха. Съз-дава се мнение, според което количеството им е значително занижено през ранната и най-вече през средната и късната бронзова, което е лесно обяснимо. В подкрепа на този извод е информацията от Евмолпия.

За съжаление, по редица причини мал-ко са селищата, при конто има възможност да се изчисли съответната наситеност (гъс-тота) с ЧС, която предлага най-адекватната сравни мост.

2. Изходен материал и изработка

Праисторическата кремъчна индуст­рия в България има подчертан пластин­чат характер. Този характер се обуславя от изобилието на ■ доброкачествена кремъч­на суровина, която има неравномерно гео-графско разпространение и стратиграфско разпределение. Разнотипни и разновъзрас-тови силициеви екали в различна степен на литификация се срещат в повече от 25 стратиграфски позиции. Тези условия пре­допределят изходния материал от който са били изработени ЧС. Иначе казано, те (ЧС) са направени предимно (90%) от пластини и по-рядко (10%) от отломъци (Кънчев 1990, 27). Отломъците са били второстепенни, не-дотолкова предпочитай изходен материал при производството на кремъчни оръдия. При тях е засилена ширината, дебелината и масивноетта за сметка на функционал-ноетта. По тези причини присъетвието на оръдия от отломъци води до завишаване на стойностите на отделните параметри, кое­то се тълкува като смут в морфологическото развитие и връщане към архаичното, как-то и за експлоатация на недоброкачестве-на кремъчна суровина. Недоброкачествена кремъчна суровина е онази, която съдържа значителни количества кварц и различии примеси, поради което халцедонът не е ос-новен скалообразуващ минерал. Тези обс-тоятелства трябва да се отчитат при всеки метричен, дисперсионен и други анализи.

Произходът на въпросните стъргалки се свързва с използването на средните и ос-новните фрагменти на удебелени пластини. Така например 26% от неолитните екземп-ляри са на средни, 24% - основни, и само 6% на върхови фрагменти от пластини. От цели пластини са изработени само 1% от неолит­ните стъргалки (Кънчев 1983, табл. 154). По редица причини в литературата рядко по-пада информация за изходния материал на ЧС и за други оръдия от различните обек­ти. Сред екземплярите от Коджадермен в НАМ 64% са на основни и 36% на средни фрагменти от пластини (Кънчев, ръкопис: а), а тези от Багачина: на основни - 66%, на средни - 31% и на върхови - 3% (Бонев и др., ръкопис). Образците от раннобронзовото се­лище Езеро са изработени от: основни-44% и от средни - 56% фрагменти от пластини.

Изработката на ЧС е твърде характерна. Тя е осъществена от удебелени по-често из­вити (корубести) полуфабриката (пластини или отломъци). Производството им се съе-тои от специфично оформяне на работния край (челото), което най-често е арковидно извито. Тази работна страна се намира об-кновено върху по-дебелия и по-широкия край на полуфабриката. Нейното оформя­не е осъществено с едностранен, захождащ (на разстояние от 0.4 до 1 см) стръмен или полустръмен ретуш, с едри или средни по големина негативи по дорзалната страна, под ъгъл вариращ от 55° до 85°. Чрез този ретуш е оформен сравнително стабилен остър режещ ръб, който при натиск и мно­гобройни фронтални движения прониква в обработвания предмет и отделя стружки с различна ширина и дебелина в определе­ния участък.

3. Типологически разновидности

Факторите, обособили типологическото разнообразие на праисторическия инстру-ментариум, са морфологията на оръдието и полуфабриката както и функционалноетта.

РЫАЕ

Тъй като функционалността в много случаи е неизяснена и съмнителна, то типологиите се изграждат предимно на морфометричес-ки принцип. И така при типологията на ЧС е използван морфологическия критерий. На тази база са изградени няколко типологии. Тук се спираме на три от тях. Това са броят и формите на работайте (челните) страни и формата на надлъжния профил. Според броя на работните страни те са единични и двойни, при което кръглите екземпляри с околовръстен работен край не се вместват. При двойните образци работните страни се намират обикновено на двата противопол-жни края, но те могат да са и в съседство или на дистанция един от друг, ако ЧС е със закръглена форма. Двойните екземпляри през неолита съставляват 7%, а за ранноме-талните епохи нямаме точни данни. Пред-варителната информация показва, че коли-чеството им варира от 3 до 10%.

Според броя и вида (формите) на работ­ните страни досега са обособени 10 типа. През неолита доминират симетрично-ар-ковидните с 52%, пред изострените и ар-ковидно-левите (16%) и арковидно-десни-те (13%). Срещат се хоризонтално-правите (8%) и правите наклонени наляво (7%) (Кън­чев 1983, табл. 154).

На базата на формата на надлъжния про­фил са обособени 6 типа. Сред тях за неоли­та най-многочислени са атипичните (80%), следвани от ветрилообразните (16%) и по-лудисковите (4%). Правите екземпляри са 34%, а извитите-60%. За Коджадермен ати­пичните са преобладаващите с 87%, пред ветрилообразните - 13%. Типологическият порядък в Багачина е следният: симетрич-но-арковидни - 34%, арковидно-леви - 31%, арковидно-десни - 29%, прави наклонени надясно - 4% и прави наклонени наляво - 3% . Според формите на работните страни в Голямо Делчево са посочени графично 4, а в Овчарово по същия начин — 7 типа (То­дорова и др. 1975, 71, обр.40; 1983, 56, обр. 16-17). Друга информация там няма, както вече отбелязахме. В раннобронзовото селище Езеро атипичните отново са доминиращи с 66%, пред ветрилообразните с 34%. Предс-тоящите изследвания ще разширят и кори-гират предлаганата от нас типология.

4. Морфометрика

4.1.Морфология

Функционал но-производственият харак­тер на формата и устройството на каменните оръдия все повече се осъзнава от изеледва-чите. По тази причина по-често доминира функционално-морфологическият подход при проучване на първобитния инвентар. Този подход е бил проявен интуитивно от-давна при проучване на ЧС. Така напри­мер Б.Л. Богаевски с право счита ЧС като "длетообразни оръдия" (Богаевски 1937, 76). Срещу това определение ние не възразява-ме, но леко го коригираме, след като камен­ните длета, мотиките и теслите са отнесени към теслообразните сечива (аглгеНсе ЬооЬ). Според нас това определение е по-издър-жано. Коремната (вентрална) страна на ЧС е почти права и твърде удобна за работа. Почти същото определение се дава и за ко­ремната страна на теслообразните оръдия, която понякога е леко изпъкнала. Гърбът (страната с ръбовете и негативите, която е противна на коремната) при ЧС е издут, удебелен и ретишуран при работната стра­на, за което вече стана дума. Иначе казано, формите на двете широки страни при ЧС и теслообразните оръдия са едни и същи. Подобна е ситуацията и с напречните сече­ния и надлъжните профили на двата вида оръдия, конто сравняваме. Теслообразните сечива са ръчноударни, в това число и дле-тата, но с известна уговорка. ЧС обаче не са ръчноударни и разеичащи, а стържещи ин­струмента след упражнен натиск при фрон-тални резки движения. Работният ъгъл между ЧС и обработвания предмет варира от 40° до 90°, като най-често е в границите от 55° до 85°. Морфологията на оръдията се описва чрез измеренията на редица иара-метри, на конто се спираме по-долу. 4.2. Параметри

Досега са изчислени стойностите на след­ните параметри: тегло в грамове и дължи-ните, ширините и дебелините в см. Подгот-веният от нас типолист за описание на ЧС, който за съжаление не можем да публикува-ме, се явява като продължение на парамет­рите и е сериозен опит за математическото им моделиране (КЪНЧЕВ и др. 1991).

Тегло. Усреднените стоимости за теглото

/и Нопогет ИеппеЛа Тос1огоуа.

на ЧС от ранния неолит са 7,67, за средния - 6,76 и за късния - 7,16 г. Очевидно е, че теглото е спаднало с 0,51 г през времето от ранния до късния неолит. Неговата усред­нена стойност за неолита е 7,. 17 г (Кънчев 1983, 217). Теглото на 197 екземпляра от халколитни селища във Врачанско варира от 1 до 32 г, т.е., в интервал от 31 г. Усредне-ната стойност е 6,76 г. При тях 33% са изра-ботени от отломъци (Кънчев/Ннколов 1983, 32). Този факт трябва да се помни. Теглото на коджадерменските екземпляри в НАМ се колебае от 5 до 34 г или в диапазон от 24 г, като усреднената стойност е 17,72 г. От 8 до 22 г или в размах от 14 г се променя теглото на багачинските образци, като усредненото е 19,29 г. Усреднената стойност на теглото на халколитните екземпляри от Езеро е 13.15 г, а тази на образците от раннобронзо-вите наслоявания - 10,23 г. Безспорно е, че усредненото тегло на екземплярите от ран-ната бронзова епоха е редуцирано с почти 3 г. От 2 до 28 г или в размах от 26 г се изме-ня теглото на ЧС от Евмолпия. Усредненото им тегло е 9,91 г (Кънчев,ръкопис: б). И така средноаритметичната стойност от усредне­ното тегло на екземплярите от халколита е 14,23 г, а тази на бронзовата епоха - 10,5 г. Усредненото тегло на ЧС от трите епохи е -10,6 г. Тези обобщаващи данни са ориенти-ровъчни. По тези и други причини ние засе-га се въздържаме от интерпретация.

Дължини. Те определят и решават пот­ребности от дръжки на ЧС. По този въпрос отдавна се спори, но за него става дума по­долу. Усреднените стайности за дължините през: ранния неолит са - 3,93 см, през сред­ния - 3,29 см и през късния - 3,49 см. Дъл­жините са редуцирани с 0,44 см за времето от ранния до късния неолит. Усреднената дължина за неолита е 3,55 см (Кънчев 1983, 217). Дължините на халколитните екземп­ляри от Врачанско са в пределите от 1,2 до 8,1 см, т.е., в интервал от 6,9 см, като усред­нената е 3,51 см (Кънчев/Нпколов 1983). Ко­джадерменските ЧС имат дължини, конто се колебаят от 4,3 до 9,8 дм, т.е., в обхват от 5.5 см, като усреднената им стойност е 6,51 см (Кънчев, ръкопис: а). При багачинските екземпляри те са в граничите от 3,3 до 7 см или в дистанция от 3,7 см, а усреднената е

5.6 см. Халколитните образци от Езеро имат усреднена стойност за дължините - 6,41 см, а тези от бронзовата епоха - 4,69 см. От тези данни се вижда, че дължината на ЧС е зна­чимо спаднала (с 1,7 см) през бронзовата епоха (КихснЕУ, /оНкфпищ). Дължините на образците от Евмолпия са в пределите от 2,5 до 7,8 см, т.е. в интервал от 5.3 см, като усреднената е 5,32 см (Кънчев, ръкопис: б). Средната стойност за дължините на хал­колитните ЧС от посочените усреднени величини е 5,53 см, а за тези от бронзовата епоха - 5 см. При това сравнение се конста-тира намаление с 0,5 см на дължините през бронзовата епоха. Усреднената дължина за трите епохи е 4,68 см.

Ширини. Максималната ширина на ЧС са всъщност ширините на работните краи-ща, конто со пряко свързани с ефективност-та им. През ранния неолит те са в граници-те от 1 до 7 см, т.е. в обхват от 6 см, като ус­реднената ширина е 2,10 см. През средния неолит те се колебаят от 0,6 до 6,1 см или в диапазон от 5,5 см, като усреднената им стойност е 2,33 см. От 0,5 до 4,2 см или в интервал от 3,7 см варират ширините през късния неолит, като усреднената стойност е 2,37 см, а общонеолитната - 2,25 см (Кънчев 1983, 217). Накратко казано ширината на ЧС е занижена с 0,27 см през неолита. При ширините на халколитните екземпляри от Врачанско са констатирани следните изме­нения. Те се колебаят от 0,8 до 4,4 см, т.е., в дистанция от 3,6 см, като усреднената стой­ност е 2,32 см (Кънч ев/Ни колов 1983, 32). Коджадерменските образци в ширина по-казват следните промени: варират от 1,4 до 4,3 см, т.е., в интервал от 2,9 см при усред­нена стойност от 2,73 см. При ЧС от Бага-чина въпросните измерения се изменят от 1,3 до 5,6 см, т.е., в интервал от 4.3 см, като усреднената ширина е 2,75 см. Ширините на халколитните екземпляри от Езеро са 2,65 см, а тези от бронзовата епоха - 2,48 см, т.е., налице е съкращение с 0,17 см на ширини­те. Вариабилността при ширините на ЧС от Евмолпия е следната: от 0,5 до 4,1 см, т.е., в диапазон от 3,6 см, като усреднената е 2,59 см (Кънчев, ръкопис: б). От вече посочените данни се установява, че средната ширина за халколитните екземпляри е 2,56 см, а за

РЯАЕ

Челни стъргалки от неолита до бронзовата епоха в България

201

тези от бронзовата епоха - 2,53 см. При тези данни се очертава тенденция към увеличе­ние на ширините през времето от неолита до бронзовата епоха, което е пряко свърза-но с ефективността им при работа.

Дебелини. Те са важен фактор за ста-билността на ЧС и определят здравината на оръдието, вида на ретуша, както и ъгъла на работния край. Дебелините през ранния неолит варират от 0,1 до 1,9 см, или в интер­вал от 1,8 см, като усреднената стойност е 0,69 см. През средния неолит те се колебаят от 0,3 до 1,7 см, т.е. в обхват от 1,4 см, а усред­нената дебелина е 0,74 см. Вижда се заниже­ния интервал и завишената дебелина. През късния неолит дебелините се променят от 0,3 до 1,8 св или в пределите на 1,5 см, като усреднената е 0,73 см. Безспорно е увеличе-нието на дебелините с 0,5 см през неолита. Усреднената стойност за неолитната епоха е 0,72 см (Кънчев 1983, 217). Дебелините на халколитните екземпляри от Врачанско се изменят от 0,4 до 3,7 см, или в интервал от 3,3 см, като усреднената стойност е от 0,83 см (Кънчев/Николов 1983, 32). Данните за ко-джадерменските образци варират от 0,4 до 1,3 см или в интервал от 0,9 см, като усред­нената дебелина е 0,97 см (Кънчев, ръкопис: а). Въпросната величина при багачинските екземпляри се изменя от 0,5 до 1,2 см, т.е. в диапазон от 0,7 см, а усреднената дебелина е 0,93 см (Бонев и др., ръкопис). Усреднена­та стойност за халколитните ЧС от Езеро е 0,77, а за тези от бронзовата епоха - 0,91 см. Налице е увеличение на усреднените дебе­лини от 0,14 см. При екземплярите от Ев­молпия дебелините се колебаят от 0,4 до 1,1 см или в интервал от 0,7 см, а усреднената е 0,97 см. От приведените данни се вижда, че усреднените дебелиии през неолита на-растват от 0,72 до 0,88 см през халколита, за да стигнат до 0,94 см през бронзовата епоха, т.е. увеличили са се с 0,22 см.

По-важните резултати от метричния анализ на параметрите при ЧС имат след-ния вид (табл. 1).

Данните в скоби са усреднени стойнос-ти за неолитната епоха за параметрите на страничните стъргалки. Тях ги привежда-ме за сравнение и ориентировка, както и да се подчертаят специфичнте особености на
















5

о.







1

о






£ о

с; О

ГО

о

>2 о

1 = 2

obuv-mehovaya-uchebnoe-posobie-dlya-uchashihsya-i-studentov-izdanie-2-e-ispravlennoe-i-dopolnennoe.html
obvinenie-monitoring-shpionomanii-v-rossijskoj-federacii.html
obvinitelnoe-zaklyuchenie-po-delu-145340.html
obvinitelnoe-zaklyuchenie-po-obvineniyu-evsyukova-denisa-viktorovicha.html
obvinitelnoe-zaklyuchenie-po-ugolovnomu-delu-18432766-07-tom-14-stranica-6.html
obvinitelnoe-zaklyuchenie-po-ugolovnomu-delu-18432766-07-tom13-stranica-15.html
  • writing.bystrickaya.ru/ii-socialno-ikonomicheski-analiz-operativna-programa-razvitie-na-konkurentnosposobnostta-na-blgarskata-ikonomika.html
  • ucheba.bystrickaya.ru/programma-gosudarstvennih-garantij-okazaniya-naseleniyu-krasnoyarskogo-kraya-besplatnoj-medicinskoj-pomoshi-na-2011-god-i-stranica-12.html
  • reading.bystrickaya.ru/menedzhment-kachestva-obrazovaniya.html
  • shpargalka.bystrickaya.ru/uchebno-metodicheskij-kompleks-po-discipline-istoriya-estradno-dzhazovogo-iskusstva.html
  • composition.bystrickaya.ru/organizaciya-infrastruktura-sportivnie-obekti-letnie-olimpijskie-igri-2012.html
  • spur.bystrickaya.ru/korporativnoe-predprinimatelstvo.html
  • znanie.bystrickaya.ru/70607-zagolovok-v-byudzhet-kubani-s-nachala-2007-goda-postupilo-bolee-30-mlrd-rublej.html
  • desk.bystrickaya.ru/otchyot-o-prohozhdenii-proizvodstvennoj-praktiki-rabota-v-stacionare.html
  • laboratornaya.bystrickaya.ru/rabochaya-uchebnaya-programma-po-geometrii-dlya-9-a-klassa-na-2010-2011-uchebnij-god-stranica-2.html
  • literatura.bystrickaya.ru/referat-stranica-19.html
  • paragraph.bystrickaya.ru/konspekt-zanyatiya-po-razvitiyu-matematicheskih-predstavlenij-u-detej-doshkolnogo-vozrasta-kak-mashenka-iskala-bratca-vanyushu.html
  • grade.bystrickaya.ru/molekulyarno-kineticheskaya-teoriya-kanaryov-f-m-anons.html
  • thescience.bystrickaya.ru/istoriya-istoricheskie-nauki-bbk-63-byulleten-novih-postuplenij-cherepovec-200-8-byulleten.html
  • klass.bystrickaya.ru/43-ispitaniya-ukazatelej-napryazheniya-kontaktnogo-tipa-vishe-1000v-instrukci-ya.html
  • books.bystrickaya.ru/blagie-celi-rossijskaya-blagotvoritelnost-v-zerkale-smi.html
  • prepodavatel.bystrickaya.ru/u-i-m-sirs-gotovimsya-k-rodam-gl-1-stranica-10.html
  • knigi.bystrickaya.ru/socialno-kulturnij-servis-i-turizm-gosi-2003g-chast-14.html
  • ekzamen.bystrickaya.ru/sajmon-pridal-mne-takuyu-smelost-ya-dazhe-i-ne-podozreval-chto-ya-na-eto-sposoben-konechno-ya-bil-chetire-raza-ranen-a-u-sajmona-tolko-carapini-dak.html
  • upbringing.bystrickaya.ru/m-k-ammosova-provodit-21-23-sentyabrya-2011-goda-mezhdunarodnuyu-nauchno-prakticheskuyu-konferenciyu.html
  • college.bystrickaya.ru/32-osnovnaya-hozyajstvennaya-deyatelnost-emitenta-ezhekvartalnij-otchet-rossijskogo-otkritogo-akcionernogo-obshestva.html
  • kolledzh.bystrickaya.ru/arzhili-amtamasiz-etud-aliptastiru-arnaji-ekonomikali-ajmati-basarushi-kompaniyasinda-nemese-derbes-klasterlk-orda-osindaj-amtamasiz-etud-boluin-rastajtin-zhattardi-sinu.html
  • spur.bystrickaya.ru/kompaniya-arteriya-predlagaet-vam-sotrudnichestvo-v-organizacii-i-provedenii-korporativnogo-novogo-goda-mi-uchtem-i-realizuem-lyubie-vashi-pozhelaniya.html
  • thescience.bystrickaya.ru/investicionnaya-deyatelnost-strategii-i-programmi-razvitiya-municipalnogo-obrazovaniya-uchastie-v-federalnih-i.html
  • kanikulyi.bystrickaya.ru/vvedenie-otchet-o-rezultatah-samoobsledovaniya-v-ramkah-proceduri-kompleksnoj-ocenki-deyatelnosti-srok-provedeniya-samoobsledovaniya.html
  • ekzamen.bystrickaya.ru/spisok-fondov-arhivnogo-otdela-administracii-gurevskogo-rajona-nazvanie-fonda.html
  • exchangerate.bystrickaya.ru/kodifikaciya-v-oblasti-mezhdunarodnogo-chastnogo-prava-chast-2.html
  • portfolio.bystrickaya.ru/otchet-o-rezultatah-samoobsledovaniya-gosudarstvennogo-obrazovatelnogo-uchrezhdeniya-visshego-professionalnogo-obrazovaniya-stranica-11.html
  • credit.bystrickaya.ru/planirovanie-passazhirskih-perevozok.html
  • notebook.bystrickaya.ru/ikona-osnovnie-pravila-postroeniya-i-vospriyatiya.html
  • literature.bystrickaya.ru/elektivnij-kurs-chto-skrivaet-politicheskaya-karta-mira-dlya-uchashihsya-9-ih-klassov-uchitel-geografii-mou-sosh-1.html
  • shpora.bystrickaya.ru/zasedanie-konsultativnogo-soveta-oplanah-rabot-po-blagoustrojstvu-naselennih-punktov-stranica-18.html
  • paragraph.bystrickaya.ru/kurs-zemlya-nash-dom-nicenko-m-l-kruzhok-legkaya-atletika.html
  • literature.bystrickaya.ru/d-rikardo-o-faktorah-opredelyayushih-stoimost-tovara-kontrolnaya.html
  • portfolio.bystrickaya.ru/platon-mif-ob-atlantide-dialog-timej.html
  • books.bystrickaya.ru/chast-1-obrazovatelnoj-programmi-nachalnogo-obshego-obrazovaniya-centra-obrazovaniya-shkola-zdorovya-46.html
  • © bystrickaya.ru
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.